И.Д.: А имаше ли, се едно, много такива момичета да учат, се едно, да следват инжиниерство, на времето?
Интервюираният: Не, но може би ние поколението където, нали то в Казанлък също така голам завод има нали като този нашият. И те тогава бяха на половина почти: момчетата и момичетата. Тогава имаше много, нали, по равно се пада почти се падаше момчета и момичета. До като, аз имам една колежка, тя е нали, с по-голяма с девет години от мен, кадето казва че са били много малко момичетата в техническите институти.
И.Д.: А като, нали, вече като завърши, изпитвала ли си, по тази тема--малко нали преди да почнем за завода—по тази тема да работеш като жена инжиниер, нали, изпитвала ли си някакви затруднения—или как хората са те тритирали по-различно като жена?
Интервюираният: Не, то тогава по това време, нали то се знаеше че жените и мъжете за равни и равнопоставени. И когато започнах работа, се окажа че започнах там в един отдел където проблудавуха мъжете. И трябваше много бързо всичко да учиш, защото иначе си подложен на критики, на подигравки, и на—но пък беше много по—защото тогава винаги имаше някаква по-друга структура, нали. Почти нищо не можеше да направиш сам, винаги някой ти—е прекрапен към тебе, и по-старши—там ръководител група, ръководител отдел. И винаги така ставаше че няма опасност да збъркаш като си млад работник или като започваш работа, или нещо да направиш, така, по собсвена инициятива.