Interviewee talks about her childhood, her family’s relocation to Sopot, and the reasons for her family’s move. She describes visiting different sectors of the VMZ Works through school field-trips, moving to Kazanluk after eight-grade to attend a mathematics high school, and deciding to study engineering at an institute in Gabrovo. She talks about the difficulty of working as an engineer without having studied at a technical school, and compares the gender dynamic in technical schools and professions between generations. She discusses the change in organizational structure over the years, relations with coworkers, and aspects of social life within VMZ. She recounts her visit to East Germany, as well as the presence of Vietnamese workers at VMZ. She talks about bombing preparedness training in school, the creation of bomb shelters, and the bell that sounded to alert the start and end of the workday. She discusses the lack of young workers at VMZ, the positive aspects of her job, and compares her own perceptions of her workplace with her son’s perceptions of VMZ during his internship at VMZ, and also mentions her perception of the democratic transition, economic crises, and layoff during the 1990s. She reflects on the future of workers at VMZ.

 

Тема: Да бъдеш жена в техническа професия
[Topic: Being a woman in a technical profession]

И.Д.: А имаше ли, се едно, много такива момичета да учат, се едно, да следват инжиниерство, на времето?

Интервюираният: Не, но може би ние поколението където, нали то в Казанлък също така голам завод има нали като този нашият. И те тогава бяха на половина почти: момчетата и момичетата. Тогава имаше много, нали, по равно се пада почти се падаше момчета и момичета. До като, аз имам една колежка, тя е нали, с по-голяма с девет години от мен, кадето казва че са били много малко момичетата в техническите институти.

И.Д.: А като, нали, вече като завърши, изпитвала ли си, по тази тема--малко нали преди да почнем за завода—по тази тема да работеш като жена инжиниер, нали, изпитвала ли си някакви затруднения—или как хората са те тритирали по-различно като жена?

Интервюираният: Не, то тогава по това време, нали то се знаеше че жените и мъжете за равни и равнопоставени. И когато започнах работа, се окажа че започнах там в един отдел където проблудавуха мъжете. И трябваше много бързо всичко да учиш, защото иначе си подложен на критики, на подигравки, и на—но пък беше много по—защото тогава винаги имаше някаква по-друга структура, нали. Почти нищо не можеше да направиш сам, винаги някой ти—е прекрапен към тебе, и по-старши—там ръководител група, ръководител отдел. И винаги така ставаше че няма опасност да збъркаш като си млад работник или като започваш работа, или нещо да направиш, така, по собсвена инициятива.