Техническо обучение и индустриализация
През 1940-те и 1950-те години, България все още е била значително аграрна страна с ниско ниво на индустриализация. Това е започнало да се променя през 60-те години, когато повече ученици са започнали да се обучават в технически професии, и е започнало оборудването с производствени машини доставени от Съветския съюз. България е започнала бързо да се индустриализира, което се е съвпаднало с растежа и разширяването на самите Вазовски завод.
За да се удовлетвори нуждата за работници в тези специализирани професии, се е наблягало учението в машиностроителни техникуми, в които се са развивали теоретичните и практическите знания за подготовка на работници веднага след дипломиране. Много ученици са учили в средните технически училища в региона, включително СПУ-то и техникум Владимир Заимов в Сопот.
Един от работниците обяснява как техникумите са обучавали кадри по специалностти точно предназначени за ВМЗ. Тъй като е било задължително всеки да работи по време на комунизма, повечето хора директно са започвали да работят в ВМЗ след като се са дипломирали. Един от работниците разказва как работата винаги е била в изобилие в ВМЗ и как винаги се са търсели работници.
За тези студенти, които са се нуждаели от по-напреднали технически знания, те са продължавали да учат в техническите институти или университети. ВМЗ е създал стипендии за да финансира висше образование в много технически институти в Съветския съюз. Избора на стипендиантите е бил конкурентен, но тези които са постигнали и са се върнали от чужбина са били квалифицирани да влизат в ръководни позиции в производствените отдели.
Един от работниците обяснява как образованието му в чужбина като стипендиант на ВМЗ, е обогатил толкова техническо му знание колкото културното опознаване:
Решението не съм се чудил много, тъй като много хора ходиха—ходиха, учиха, и се връщаха да работят в завода. А тука районът, ми сигурно по пет, по десет човека са ходили по онези години, от районът. Това са едни от най-добрите специалисти тука за завода и въобще за районът. Защото то не само ученето в техничесткото заведение, и не само в един град сме ходили в между-прочим да учем, не само в Петербург—и в Москва, и в Харков, и в други градове, големи градове, в Киев—даже и в Ташкент знам че са ходили да учат. Не само учението, студентсването е запознаване с култура, посещение на театри, на кина, на забележителности, така че се събира една доста добра обща култура. И си мисля че тука района с нещо е станал по-богат, поне духовно—не само технически и материално. Така си мисля.
…
Това че съм ходил в дворци, в театри, в опера, в балет—това за едно момче от десет-хиляден град, да речем, това е твърде много. И аз мисля че ми е било от полза, тия посещения, които там не са били рядкост. Доста често ходихме. Имахме си наша културна програма и никой на не е карал. Даже в първите—в първите години имахме посещение организирано в Ермитажа. Две години и половина съм ходил в Ермитажа през седмица, организирано.
